Направо към съдържанието

Антон Ашкерц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Ашкерц
Anton Aškerc
словенски поет

Роден
Римске топлице, Австрийска империя
Починал
10 юни 1912 г. (56 г.)
ПогребанСловения

РелигияКатолическа църква
Националност Словения
Литература
ПсевдонимGorazd, Nenad, Duhovnik, Peter Pavlovič
Жанровестихотворение
Антон Ашкерц в Общомедия

Антон Ашкерц (псевдоним: Горазд) (9 януари 1856, Любляна10 юни 1912) е словенски поет, драматург и писател, представител на реализма в словенската литература.

Роден е в селско семейство. След завършване на гимназията в Целе постъпва в семинарията в Марибор. Става свещеник през 1880 г. Назначен е за ръководител на Историческия архив на град Любляна от кмета на града Иван Хрибар през 1889 г.

Автор е на повече от 10 книги, лирически и епически творби, драматични произведения и пътеписи:

  • „Балади и романси“ (1890)
  • „Лирически и епически стихотворения“ (1896)
  • „Златорог“ (1904)
  • „Рапсодии на българския гуслар“ (1904) – посветена на българския народ. (На български: „Рапсодии на българския гуслар“. Поезия, проза, публицистика, писма. София, „Факел“ 2016, 168 стр. Превод на поезията Людмил Димитров. Превод на прозата Иван Димитров.)